Прочетен: 13528 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 24.10.2009 07:13
Съществуват два фактора, които пречат за оптимално оползотворяване на предоставилите се възможностите пред всеки. Това са психосклерозата и хомеостазата.
Психосклерозата е другото име на втвърдяването на нагласите. Тя се проявява при хора, които са неподатливи на промяна. Те развиват определена твърда нагласа по отношение на други лица, теми, тенденции или проблеми и след това се противопоставят на всеки опит за промяна. Често това се нарича механично мислене! Твърде е вероятно да познавате хора, които страдат от него. Хората с механично мислене обикновено правят прибързани заключения. Щом се появи проблем, веднага предлагат решение. Ако възникнат две последователни идентични събития, те приемат, че първото е причинило второто. По този начин смесват взаимовръзката с причинността. Щом вземат решение, започват да търсят “доказателства” в подкрепа на това, което вече са заявили. Най-страшното е, че приемат нещата лично и не са склонни да променят заявеното от тях.
Вторият главен фактор, който пречи на хората да успеят, е хомеостазата. Тя се определя като стремеж към постоянство или т.нар. глуповато постоянство. Това е силно желание да се придържаме към извършеното и казаното от нас в миналото.
Един цитат от есето на Ралф Уолдо Емерсън “Разчитайте на себе си” гласи: “Глуповатото постоянство е злият дух на дребните души.” Или той има предвид естествената склонност на хората да се придържат към предишни мнения и поведения.
Подобен вид упоритост и непреклонност блокира почти всички предоставили се възможности за растеж в бъдещето. За да се противопоставим на подобна тенденция към глуповато постоянство ( хомеостаза ), трябва да сме склонни да се отказваме от остарели идеи, щом някой може да ни докаже, че съществуват по-нови и по-добри. Един от начините да се спасим от този капан е готовността да си признаваме, че грешим. Отличителна черта на големите личности и характери по време на бързи промени е способността да приемат, че най-съкровените им идеи и мечти са се оказали погрешни. За това се изисква огромен кураж и зрелост, трупане на опит, който от своя страна стимулира появата на нови прозрения и виждания за нещата.
Според Американската асоциация по мениджмънт с течение на времето поне 70% от взетите ни решения ще се окажат неправилни. Може да се окаже дори, че някои грешат повече.
Възниква логичния въпрос: Как тогава продължава да функционира Светът, щом тия, които вземат решения, толкова много грешат?” Отговорът е прост! Тия хора обикновено превъзхождат останалите по това, че винаги се стремят да намалят загубите. Готови са светкавично да признаят, че са допуснали грешка, вместо да упорстват докато положението се влошава. За съжаление повечето хора отчаяно се вкопчват в своите минали решения и макар всички обстоятелства да са против тях, те не се отказват.
Не позволявайте това да се случи с вас. Признавайте си взетите погрешни решения или направени, погрешни ваши изводи, след като сте получили нова информация и тя налага това. Бъдете готови да сте гъвкави, с адаптивно мислене и да се отказвате от стари решения, щом свежата ви информация вече налага търсенето на нови подходи или начини на действие в променилите се условия.
Накрая ще завърша с един анекдот за Алберт Айнщайн за добро настроение:
След сложен тест, на който подложил докторантите си по физика в Пристънския университет, Алберт Айнщайн вървял към кабинета си, когато го спрял един от неговите асистенти и го попитал: “Доктор Айнщайн, не е ли това същия тест, който дадохте на този клас миналата година?” Доктор Айнщайн кимнал и отговорил: “Да, същият е.” Асистентът събрал смелост и попитал великия Нобелов лауреат: “ Но, доктор Айнщайн, как може да давате един и същи тест две години подред?”
“Защото – отвърнал Айнщайн – през последната година, отговорите се промениха!”
Успех!
23.10.2009 00:46
Много добра публикация. Хареса ми.
Ако има нужда ще ги развия повече, просто гледам да не бъда банален като повтарям познати неща.
Поздрави!
23.10.2009 15:35
А анекдотът за Айнщайн е супер!
Понякога и промяната е свързана с голямо напрежение, много работа и изисква много усилия, които някои хора си мислят, че са непосилни за тях и за това предпочитат да не предприемат нищо.
Други пък харесват нещата, каквито са и въобще не им пука за промяната :)
Иначе относно темата си мисля, че точно гъвкавото мислене на Българина е една от причините да сме най-старата държава в Европа, съхранила се под едно и също име. Историята ни учи, че който е отказвал да се променя постоянно във времето, е бивал "изтриван" от нея.
Поздрави!
Дано повече хора прочетат поста, поздрави !!!
Иначе конкретно пускането на тази тема, беше провокирано от възникнали спорове в имотни форуми за движението на цените и по-конкретно за понятието "лалугер" на г-н Хърсев, което медийно наложи у нас.
Явно, ако човек си служи с подобни "икономически" нововъведения като "лалугер" се радва на доста по-добър прием, отколкото някой, който показва, че "топлата" вода отдавна е открита и просто трябва да се ползва, вместо да се чуди как да имплантира фауната и флората в БГ икономическата реалност.
Поздрави!
Това схващане ми се струва доста остаряло и именно поради него заключавам, че автора страда от психосклероза (благодаря за термина, чудесен е)
26.10.2009 13:08
Всичко останало е вадене на отделни думички от целия контекст на публикацията с цел "доказването" и натрапването на "изводи", които никъде не съм визирал. Жълтата журналистика имаше подобни свойства сякаш.
Поздрави!
Никъде не е обобщавано за вся и всьо. Просто нямам вашето самочувствие, за да го правя.
Успех!
П.П. Мисля също, че имате достатъчно свобода да развиете тезата си и да се ограмотим по-голям брой хора.
Хубаво е човек да си променя мнението, когато обстоятелствата се променят. Но не е хубаво да се върти като палачинка само защото някой твърди, че обстоятелствата се променят. Тънка е линията между закостенялост и безпринципност.
към вашия блог :))
Ега ти оценяването ни като нация през това време.
Огъване, прегъване, навеждане доземи във всички посоки, коленичене и влачене на колени и движение пълзешком, като ходенето изправен е изключение. Постоянното към всичко и всеки по-силени властен, мигновено нагаждане на цял един народ, само и само да оцелее...Не е ли тази основнато ни беда като народ и нация, и причиина за 500год. ни турско робство и другите робства, и една от основните причини и днес да сме това, което сме. ЕДНИ ОТ НАЙ-ПОСЛЕДНИТЕ В ЕС.
Бива да си самонагаждащ се лагер, но в разумни граници. Народите с позици по проблемите, големите проблеми на времето са губели, по някой път всичко, но и са печелили, и в крайна сметка са на (+), и са днес това, което са.
МНОГО ПО-ДОБРЕ ОТ НАС ПОЧТИ ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ.
Или както казват, по-добре живо куче, отколкото умрял лъв..или по-точно; Преклонена глава сабя не я сече.
Защото народът ни като цяло, доколкото познавам бълг. история и имам наблюдения днес, НЕ Е ВИДЯЛ НИЩО ПО ДОБРО ОТ МИЗЕРИЯ И КУЧЕШКИ ЖИВОТ, КАТО КОЛИЧСТВАТА СА ДОЗИРАНИ САМО В СТЕПЕНТА НА МИЗЕРИЯТА И КУЧЕШКОТО...
Поздрави за статията:ок
15.03.2012 05:11